„Африканският приятел” е, независимо от близостта с „Чужденецът” на Камю, смущаващо жесток силен текст.
Зюддойче Цайтунг

Почти по принуда безименният разказвач пристига в родния си град, където трябва да погребе баща си. Това завръщане не е свързано със силни чувства, защото тук вече всичко му е чуждо.
Случайно той се среща със свой бивш съученик и получава покана да го посети в замъка му, където тесен приятелски кръг празнува традиционния си уикенд преди началото на голям фестивал. Алкохолът се лее, появяват се проститутки, сервират се средновековни ястия, започнало е голямото плюскане.
Изведнъж на вратата звъни непознат човек, за когото празнуващите решават въз основа на цвета на кожата му, че е наркотрафикант, и решават да го поканят на трапезата си. Когато чужденецът се оказва, че проповядва Божието слово, пияният домакин става агресивен. Постепенно неговият замък се превръща в ужасен затвор, от който за никого от участниците няма измъкване.
Йоханес Гелих ни представя една твърде зловеща камерна творба, която въздейства с рядка интензивност.